Ще има ли летен сезон 2020 у нас и какъв ще бъде той – гледната точка на хотелиерите

 

На 30 април се проведе първият HOTEL & TOURISM Virtual FORUM – онлайн събитие, което събра над 350 международни и български експерти с опит в инвестициите и управлението на хотели, както и туроператори, медии и доставчици за туризма.

Една от най-интересните дискусии по време на Форума беше „Летен сезон 2020: ще дойдат ли (и как) туристите след края на изолацията?“. В дискусията взеха участие Живко Иванов – директор „Управление на активи“ в Galaxy Investment Group (хотели Barceló Royal Beach и Majestic Beach Resort в Слънчев бряг, Хилтън и Интерконтинентал в София и др.) и Павлин Косев – председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.

Тук публикуваме обобщение на дискусията, заедно с по-важните акценти.

Как вървят записванията за лято 2020?
Живко Иванов: Хубавата новина за това лято е, че няма анулации, но лошата е, че няма резервации. Ранни записвания имахме до февруари, след което те просто спряха. Има някакви малки записвания от Румъния, но големите пазари замръзнаха. Големият ни проблем е, че повечето договори с чуждестранни партньори са такива, че те могат да анулират едностранно тези резервации.

Вторият голям проблем е, че понеже сме слаба дестинация, слотовете на летища Варна и Бургас реално не се заплащат и туроператорите могат буквално една-две седмици преди самото пристигане на групите да анулират полетите си без никакъв финансов риск.

 

Кога ще започне активният сезон и ще има ли въобще сезон през тази година?
Живко Иванов: Както споменах, ние сме слаба дестинация и като такава работим на ниски ценови нива, което означава, че за да бъдем рентабилни, трябва да постигнем голям обем нощувки. Например, за да ни излезе сметката да поддържаме един работещ обект на морето, на нас ни трябва заетост над 90-95% през юли и август, а юни и септември можем да си позволим да работим на 60-70%. Месец май през последните години е почти липсващ, както и втората половина на септември започна да се „оголва“. И ако преди с колегите си говорехме за сезон през октомври, сега вече говорим за труден септември.

Понеже нашият бизнес е изчислен при такива заетости, ако месец май липсва, юни е доста ограничен, юли и август работим на 40-50% и имаме един неясен септември, това създава риск, дали въобще ще можем да си покрием разходите.

Павлин Косев: Добрата новина е че сезон ще има. Той няма да е лесен, но винаги сме имали някакви предизвикателства. Сега трябва просто да сме по-адаптивни към новите условия на работа. Тази пандемия и мерките които се взеха изнервиха много хора – всички са изолирани, всички се чувстват като затворници.

Разходите определено ще се повишат – дезинфектанти, почистване и пр., а в същото време пазарът и обемите няма да са това, което е било. Този сезон ще има и хотели, които няма да отворят. Все още е трудно да се прогнозира, колко точно, но според мен ще бъде от порядъка на 25-30% от всички хотели.

Като прогноза за началото на сезона мога да посоча средата на юни – до тогава би трябвало да са разпуснати мерките. Тогава ще започне плавно възстановяване. На всички трябва да е ясно, че на 13 май (краят на извънредното положение) ние няма да отворим и едва ли животът ще се върне по старому.

Ние виждаме, какво се случва в Европа в момента – всяка държава предпочита да наблегне на вътрешния туризъм и го насърчава по всякакъв начин. Предполагам че и нас ще стане това – морските хотелиери ще разчитат доста на български туристи.

За съжаление обаче, покрай кризата портфейлите на доста от българите „изтъняха“, а и много хора изгубиха отпуските си. Другото препятствие може да стане удължаването на учебната година до юли.

Ж.И.: Моето лично мнение е, че хотелите, които няма да отворят през това лято ще са много повече от 25-30%. По отношение на българските туристи, за малките и средни хотели този пазар е важен и може да е някаква спасителна жилетка, но той не може генерално да спаси летния сезон, дори половината от хотелите да не отворят. Българите вече изчерпаха отпуските и финансовите си възможности. Освен това, почти всички, които могат да си позволят, чакат границата с Гърция да се отвори, за да тръгнат натам.

Друг риск на българския пазар е, че повечето хора идват за кратко – за уикендите. Много малко хора почиват по седем и повече нощувки, а в тези условия очаквам дори още по-голям спад.

Две са основните неща, които пречат на нашия бранш: първо, блокираните граници и като следствие спрените полети и второ – карантината. Всяко едно от тези обстоятелства ако остане налице, ние няма как да работим – не само сезонните, но и бизнес хотелите.

Моите надежди за този сезон са в намирането на общоевропейско решение. Голяма част от Европа е зависима от туризма. Както през 2008 г., по време на кризата, спасяваха банките, така се надявам, сега да бъде спасен туризмът. Португалия, Испания, Италия, Гърция – това са държави, които имат много по-голяма зависимост от туризма, отколкото България, а и някои от тези държави доскоро бяха в кризи, при които трябваше да бъдат спасявани от Европейския съюз. Ако тези държави се оставят една година без туризъм, икономически ударът ще бъде толкова голям, че икономиките им могат да се сринат, което ще повлече социални вълнения. Затова трябва да се намери някакво общоевропейско работещо решение.

Новите правила и мерки за хигиена и дезинфекция
През този сезон, всеки един от нас ще трябва да направи пълна реорганизация на вътрешните си процедури и правила. Най-голям е казусът, че вече трябва да се почиства по съвсем различен начин.

Рисковете са много. Много неща се направиха за почистване и дезинфекция на общите части и на стаите. Смеем се с колегите, че чистенето е новият маркетинг – преди криехме процеса на почистване, сега цялата ни организация е такава, че хората, които почистват да са видими. Графиците да са видими. Така туристите ще са спокойни, че са в среда, в която тяхното здраве е гарантирано.

Знаете че повечето големи хотели по морето имат и големи общи части – дворове, басейни, шезлонги – третирането и почистването на тези общи части, както и на стаите, води до огромно повишение на разходите. Преди, една камериерка чистеше по 15 стаи на смяна, сега чисти 8-9 и то в най-добрия случай. Разходите за материали за почистване и дезинфектанти също ще нараснат, а в същото време аз не виждам да успеем да постигнем по-добри цени.

Друг голям въпрос е, какво се случва с храненето? Повечето хотели у нас са тип „ол инклузив“, а за ол инклузива ще бъде доста трудно, защото в момента всички изисквания стават такива, че гостът не трябва да има достъп до блок маси. Това още повече ограничава броят на гостите, които можем да допуснем до обектите.

Трети въпрос, който изниква, е за анимацията. Анимацията е социална дейност, а ние в момента трябва да работим при социална дистанция. В нашите договори, освен нощувките и изхранването, са включени също и анимация, и други атракции. Ние ще трябва да направим големи ограничения в тези пакети, което води до неспазване на самите договори. Очаквам това да доведе до големи искове за наказателни плащания, заради това, че услугата която е предоставена, не е тази която е договорена. Ние в момента сме в преговори с туроператорите, но това не е в техен интерес и те ни казват „Съжаляваме, но трябва да си изпълните услугата“.

Новите рискове за хотелиерите
През това лято за всички хотелиери ще има много съпътстващи рискове, като основните са здравните. Например, какво се случва, ако в хотела ви се окаже заразен турист. Много съществен е рискът, ако имаш заразен турист и трябва да наложиш карантина на част или на целия хотел, разходите най-вероятно да останат за твоя сметка. Държавата все още няма процедура при такава ситуация.

Друг основен риск, особено на английския пазар е, че там има една добре развита индустрия от фалшиви искове – аз съм виждал хора, които съдят хотели за между 10 и 300 хил. паунда за хранително натравяне. А сега си представете, че се появи случай на заразен с коронавирус. Въпреки че доказването на заразяване точно в хотела и точно по време на почивката е много трудно, защото виждаме че на вируса му трябват минимум 8-9 дена за да се развие, а у нас повечето почивки са 7-дневни, тази индустрия може да генерира искове към хотелите за милиарди, като в момента няма нито един застраховател, които би поел или дори разговарял за поемането на подобен риск.

За ваучерите за почивки
П. К.: По отношение на ваучерите, нашите предложения са те да бъдат два вида – едните безплатни, които държавата и по-конкретно министерството на здравеопазването да дарят на медици и полицаи, които са на първа линия в борбата с Covid-19 и за които са говори, че не са почивали от февруари.

Вторият вид ваучери са за всички държавни служители – над 500 хиляди човека. За държавните служители се знае, че вземат сравнително ниски заплати и сега е моментът държавата да помогне както на тях, така и на бизнеса.

Ж. И.: Една от идеите, които предложихме от българската асоциация по балнеология и спа към Европейската комисия, европейската спа асоциация и всички заинтересовани страни беше да се направят ваучери, по подобие на тези, които се осигуриха при спасителната програма за туристическия бизнес основно в Испания, Италия, Португалия, Гърция и Кипър при кризата от 2008 – 2009 г. Това е така наречената „Програма 55+“. Тогава се осигури голямо финансиране за хора в напреднала възраст – да отидат и почиват. До момента, сега, ние имаме 10-на европейски депутати, които подкрепят инициативата, така че искаме една от мерките за възстановяване на туризма в Европа да бъде осигуряване на финансов ресурс, който през структурните фондове да бъде разпределен към държавите и оттам нататък всеки един гражданин на ЕС да може да избере къде да похарчи този ваучер. Така ще бъде стимулирана дейността и на туроператорите, и на хотелите в Европейския съюз и България, в частност.

За туристическите коридори
П. К.: Според мен, създаването на двустранни туристически коридори между отделните страни може да бъде решение за туризма, но е въпрос на двустранна политика. Такива коридори има за тировете, защо да не се направят и за туристи.

Това, че България има много малко заразени и смъртни случаи от Covid-19, ако това го рекламираме по подходящия начин, може да бъде много голям коз за привличане на туристи. Днес всеки гледа какво се случва в отделните държави и ако види, че в България положението е стабилно, шансът да запази резервацията си е много по висок.

Ж. И.: Туристическите коридори са една нелоша идея, която тръгна от Чехия и после Хърватия. Това ще бъде полезно решение за държави, които имат пряк автомобилен достъп помежду си. Самолетите са доста по рисков транспорт в момента и затова се търсят варианти, как да се придвижат хората с автомобили. Лошото за нас е, че кръвоносната система на нашия туризъм са полетите.

За промотирането на България като сигурна дестинация
П. К.: България трябва да се промотира като сигурна дестинация. Това ще бъде много важно за туристите в близките 2-3 години и е изключителен шанс за нас.

Ж. И.: Във връзка с превенцията от епидемия, имаше 5-6 мерки които бяха направени навреме у нас и България имаше редкия шанс да направи страхотна международна маркетингова кампания и да си защити имиджа. Нищо такова не се случи, обаче.

На 31 март тази година, Световната здравна организация излезе с осем страници инструкции за безопасност, от които шест за хотелиерството. Това което предложихме на нашите министерства беше да преведат тези страници, да изрежат невъзможните за изпълнение неща, да сложат два печата и да излязат пред всички. Това можеше да стане в рамките на две седмици и България можеше да стане първата страна, която още в началото на април да каже „Ето, ние сме сигурна дестинация, имаме малък брой заразени, мерките започнахме рано, имаме инструкция, приложили сме на 100% мерките на СЗО“.

На тази основа министерството на туризма можеше да пусне един процес на сертифициране и хотелите дори в декларативен режим да кажат, че са възприели тези мерки, като процедурата се контролира с насрещни проверки. При тези проверки, ако се окаже, че хотелът е декларирал, а не прилага мерките, да му се вземе лицензът за 5 години и да не може да работи.

Имаше страхотни опции, които видяхме от Китай. Там хората, докато си седяха в къщи четяха за пътувания. Тайланд успя да се възползва много успешно от това положение и ако се зачетете ще видите, че в момента Тайланд е номер едно в търсачките в Китай и номер едно като дестинация. По същия начин, ние можехме да използваме да се маркетираме на международния пазар, когато беше евтино и никой друг не го правеше.

Днес рекламата, която обсъждаме, че България е сигурна страна, вече се прави и от Испания, и от Португалия. Това, което казваме за процедурите, вече го има във Франция, Италия, Гърция и дори Израел. Реално, ние се забавихме с цял месец за нещо, което можехме да направим за 5 дни.

Be the first to comment

Leave a Reply