Има ли решение на проблема с персонала в хотелите?

Ако попитате 10 управители на хотели у нас, кой е най-сериозният проблем, с който се сблъскват в работата си, най-вероятно 8 от тях ще ви кажат, че това е липсата на персонал. Ситуацията е сходна както в градските хотели, така и във ваканционните, без значение дали става дума за море или планина.

Оказва се, че този проблем въобще не е български „патент“. Независимо от факта, че Западна Европа и САЩ са основни дестинации, към които се насочват българските младежи, в търсене на по-добре платена работа, въпросът с липсата на работна ръка засяга остро и тамошните хотелиери.

Глобален проблем
Например, наскоро във Великобритания излезе проучване, според което броят на студентите, които се интересуват от специалности, свързани с хотелиерство, намалява непрекъснато. Това съответно води до намаляване на курсовете в университетите, свързани с индустрията на гостоприемството.

Според доклада Liverpool City Region, Skills for Growth Action Plan – Visitor Economy 2018 – 2020, само за пет години, броят на новопостъпилите работници в хотелската индустрия в региона е намалял от 35500 на 25500. В същото време, броят на академичните курсове на Острова, свързани с хотелиерство, е намалял от 142 до 127, при един и същ брой учебни заведения, които ги предлагат – 64.

Комбинацията от спадащ интерес към изучаването на хотелиерство в университетите и трудностите с намиране на работна ръка, част от които се дължат и на Brexit, е наречена в същия доклад „перфектната буря“ за хотелската индустрия на Острова.

По сходен начин стоят нещата и в САЩ. Сравнявайки работата в хотел с работата във финансовия сектор или т.нар. STEM професии – science, technology, engineering, mathematics (наука, технологии, инженерни професии и математика – б.ред.), милениълите просто не възприемат професиите, свързани с хотелиерство, като добре платени и с възможност за сериозна кариера.

Украинци, роботи или нещо друго?
От няколко години, у нас проблемът с липсата на работна ръка и особено такава за изпълнителски позиции, като сервитьори, камериерки, бармани и рецепционисти, се решава в някаква степен чрез „внос“ от страни като Украйна, Молдова и други. Според мнения на хотелиери, ситуацията би се подобрила значително, ако се облекчи визовият режим и възможностите за наемане на чужденци за 9, 12 и дори 24 месеца, а също така се потърсят възможности за привличане на персонал от страни като Турция и дори Филипините.

В глобален мащаб, индустрията търси решения и в посока хотели без персонал, както и в масовото въвеждане на роботи за изпълнението на по-стандартни хотелски операции. Границата тук е деликатна, защото традиционно гостите на хотела и особено на висококатегорийните хотели очакват да бъдат посрещнати и обслужвани от хора, така че доколко плюсовете от използването на роботи и автоматизация ще надхвърлят минусите предстои да разберем в близките 3-5 години.

В рамките на дискусия за перспективите пред брандирните хотели в Източна Европа, по време на International Hotel Investment & Design Club Forum, който се проведе на 8-ми ноември във Виена, Туомас Лааксо – вицепрезидент „Международно развитие“ в Marriott International сподели, че има две групи хора, сред които хотелиерите би трябвало да промотират възможностите за работа, а не го правят активно в момента – една от тях са студентите в специалности, които не предоставят толкова добри възможности за работа по време на следването, като педагози, психолози и дори филолози. Друга такава група са хората над 55 години – демографска група, която е все още напълно активна, но традиционно няма много опции да започне нова работа, заради възрастта.

И все пак, има ли начин, въпреки конкуренцията на „модерните“ професии, да повишим имиджа на работата в хотел като цяло и да я направим по-привлекателна в очите на младите? В статия в Hotel Interactive, консултантът Лари Могелонски набляга на факта, че хотелските професии имат няколко много важни предимства, които обаче хотелиерите не подчертават достатъчно в комуникацията си с потенциалните служители.

Работата в хотел развива комуникационните умения
Работата в хотел е свързана с почти непрекъсната комуникация с хора, а умението да комуникираш е ключово в почти всяка друга професия и особено в тези, свързани с продажбите.

Още през 1936 г., в легендарния си наръчник по приложна психология „Как да печелим приятели и да влияем на другите“, Дейл Карнеги определя умението да изслушаш другия като едно от ключовите умения за изграждане на успешни междуличностни отношения. А кой може да изслуша по-внимателно другия от един служител в хотел, чиято работа е свързана с ежедневни разговори с гостите?

Наред с комуникационните умения, хотелиерските професии развиват и редица други качества и знания, които са ценени в различни области. Умението за вземане на бързи решения в стресови ситуации, познания за културните особености на различните народности, възможностите за научаване и усъвършенстване на чужди езици – списъкът би могъл да бъде продължен, но основната идея е ясна – в комуникацията си с потенциални служители, хотелиерите би трябвало да акцентират и върху „добавената стойност“, която носи професията.

Хотелите са „секси“
Макар малцина да се сещат да използват тази особеност на бизнеса при разговорите си с потенциални служители, но за хората извън бранша хотелът често има някакво особено, магическо излъчване – светлото фоайе с под, покрит със скъп мрамор или приглушаващ стъпките дебел мокет, дизайнерски обзаведените стаи и апартаменти, луксозният ресторант с изискано меню – в очите на външните хора хотелите и особено тези в по-високия клас са места с бляскава и отчасти мистична атмосфера – факт, който може да подсили предложението за работа към потенциалния кандидат.

В тази връзка – къде другаде, ако не в хотел, един обикновен младеж или девойка биха могли да видят в ежедневни дрехи, да обменят по една-две думи или дори да се снимат с холивудски знаменитости, като Антонио Бандерас и Скарлет Йохансон или световно известни изпълнители, като Мадона и Лени Кравиц?

След като са тук, как да ги задържим?
През последните години, хотелиерите и особено тези, които управляват целогодишни хотели започнаха да предоставят редица допълнителни „екстри“ на служителите си, освен редовните увеличения на заплатите. Финансови бонуси и 13-та заплата, изнесени тим билдинги, карти за фитнес, качествена безплатна храна и дори в някои случаи гъвкаво работно време – списъкът може да бъде продължен, но основната идея е ясна – „Ние ценим и възнаграждаваме лоялните си служители“.

Ако се върнем към началото на статията, в очите на милениълите, работата в хотел има един недостатък, за решаването на който индустрията сякаш все още не е намерила трайно решение – тя се възприема като временна. Ако си студент или нямаш „конвертируемо“ образование, или си емигрант – тогава става. Но наистина, какви са възможностите да се развиеш личностно и професионално в тази област?

Един от възможните отговори на този въпрос и потенциално решение на проблема с текучеството е хотелиерите да стартират различни курсове и програми за квалификация на служителите си. Повечето от милениълите, които скоро отчетливо ще преобладават сред служителите в хотела, като демографска група, търсят работа, при която биха могли да усвояват нови умения и растат в кариерата. В тази връзка, във вашия хотел, осигурили ли сте възможности, „портиерът“ да стане рецепционист, консиерж или дори фронт офис мениджър? А организирате ли периодични професионални обучения и тренинги? Ако отговорът и на двата въпроса е „да“, вие вече сте няколко крачки пред конкуренцията по отношение на условията за работа.

Друг бонус, който хотелиерите биха могли да осигурят на служителите си са курсове и семинари за развиването на т.нар. „меки умения“. Това е термин, който описва уменията на човека, които не са пряко свързани с текущата му работа. Сред тях влизат креативност, комуникативност, умение за работа в екип, умение за избягване и разрешаване на конфликти, изграждане на доверие, управление на времето, вземане на решения, умения за преговори и т.н. Тези умения не се преподават в училище, но са високо ценени в професиите, свързани с работа с хора. Развиването на програма за текущи тренинги и курсове би допринесло, работата в хотела да се възприема от служителите не просто като „работа“, но като истинска кариера, която предоставя комплексно личностно и професионално развитие.

Be the first to comment

Leave a Reply