Хенинг Крипендорф: „Клиентът знае, какво трябва да плати за една нощувка в Белград или Загреб и би приел същата цена и в София“

Хенинг Крипендорф е оперативен директор на Rosslyn Hotels – нова хотелска група, която се формира след придобиването на софийските „Тракия“ и „Сентръл Парк Хотел“ от Rosslyn Capital и обединяването им под една „шапка“ със „Суис-Белхотел Димят“, Варна.

Дългогодишният опит на Крипендорф в туризма включва позиции, като „пътуващ фронт офис мениджър“ за Steigenberger Hotels и генерален мениджър на хотели в Турция, Тайланд, Тунис и Египед.

След сливането на хотелските брандове на Neckermann с Mallorquin Grupo Iberostar Хенинг Крипендорф поема поста регионален мениджър на групата за осем държави. Една от тези държави е и България, където през 2000 г. бива открит първият хотел на компанията.

През 2004 г. Крипендорф е поканен за оперативен мениджър на новоструктурираната хърватска туристическа компания Valamar, където, съвместно с Horwath Consulting Zagreb, създава оперативната структура на компанията, както и дългосрочната структура на капиталовите разходи. Следват консултантски услуги за клиенти на Балканите.

От 2005 до 2008 г., Крипендорф е член на борда на директорите на Сигма Кепитъл Мениджмънт, а след 2008 г. в партньорство със Сортис Груп развива консултантска дейност в областта на международното брандиране, проектно и архитектурно планиране, оценка на активи, мениджмънт на хотели и други туристически продукти.

През 2017 г. Хенинг Крипендорф е поканен от Rosslyn Capital Partners да поеме длъжноста оперативен директор на новосформираното хотелско подразделение, което включва хотелите „Тракия“ и „Сентръл Парк Хотел“ в София, както и „Суис-Белхотел Димят“, Варна.

През миналата година, „Рослин Кепитъл“ придоби два 4-звездни хотела в София, които обедини с купения през 2015 г. „Суис-Белхотел Димят“, Варна. Планирате ли разширяване на портфолиото чрез придобиване на нови хотели?
Да, ние планираме по-нататъшни инвестиции, но за момента се концентрирахме върху съществуващите активи и по-точно върху хармонизиране на работата между екипите. За наша радост, ръководителите на отдели в хотелите се кооперират много добре – те си обменят информация, данни, всичко. След като съществуващото портфолио бъде поставено на „автопилот“, ние ще можем да обърнем внимание на експанзията. Що се отнася до инвестиционната ни политика, ние ще търсим предимно работещи градски хотели, но също такива, със смесени функции – като хотел „Димят“ във Варна, който се доказа като много успешен през последните две години.

Стратегията ни е да придобиваме съществуващи хотели при добри условия, които след една реновация, реалистичен бизнес план и добро планиране да постигнат добра възвръщаемост на направените инвестиции. Например, и двата хотела, които придобихме през 2017 г., бяха в период, когато е необходим ремонт – обновяване на стаите, общите части, техническото оборудване и пр.

Един от проблемите, с който се сблъскват инвеститорите в хотели в София са ниските средни цени за стая (ADR). Не толкова заетостта, защото търсенето е налице, стимулирано от ръста на чуждите инвестиции и активността на нискотарифните авиокомпании, а именно средните цени. В този смисъл, околните Балкански столици са доста по-напред по отношение на ценообразуване. Цените и в Белград, и в Букурещ са по-високи от София. Според мен, липсата на последователно ценообразуване в София се дължи на това, че тук имаме хотелиери, които държат да играят „соло“, вместо да си сътрудничат с колегите, както се получава в съседните ни държави.

Що се отнася до клиента, той знае, какво трябва да плати за една нощувка в Белград или Загреб и би приел същата цена и в София. Тук хотелските услуги са на ниво, същото се отнася до храната и обслужването в ресторантите, така че няма причини цените да бъдат по-ниски от там.

Всички хотели в портфолиото на Rosslyn Capital са с категория четири звезди. Смятате ли, че това е най-перспективната категория хотели в момента у нас?
Безспорно. Ако един хотелиер държи да лансира хотел от пет звезди, тогава освен „хардуера“ – сградата, стаите и пр., и „софтуерът“ трябва да бъде на съответното ниво. „Софтуерът“, това са хората. Когато сравните оперативните разходи на един 4- и един 5-звезден хотели ще видите, че при последния те са значителни, така че, за да управлявате 5-звезден хотел, това трябва да върви със съответните 5-звездни цени.

Понеже до момента говорим основно за градски и бизнес хотели, какво мислите за ваканционните – морски, планински и СПА?
Да се инвестира във ваканционен хотел в наши дни има смисъл само ако той е разположен на локация, която предполага целогодишна заетост. Ситуацията с традиционните сезонни хотели, става все по-критична от година на година. При сезонните хотели, вие зависите от туроператорите – те ви диктуват условията и цените, а в същото време на вас остава да се грижите за куп разходи в слабия сезон, когато не генерирате приходи. Затова аз смятам, че локацията и пазарното позициониране са решаващи при ваканционните хотели.

Кои са специфичните предизвикателства, които среща един хотелиер в България?
Персонал, персонал, персонал. Като хотелска група, ние сме късметлии да имаме наистина чудесни хора в организацията си. Като мениджъри, ние трябва да работим всеки ден, за да задържим тези хора. Това означава, че ние трябва да бъдем „видими“, ние трябва да бъдем постоянно на линия, във всякакви ситуации, ние трябва да дадем на хората си визия и перспектива, така че да не се чувстват зациклили в кариерата си.

В тази връзка, сериозен проблем в нашия бранш е професионалното образование. Получава се така, че в училищата и университетите се преподава само теория. Там не получавате никакъв практически опит, нито пък международен обмен. Мнозина хотелиери се опитваха през годините да променят статуквото, но ние не получаваме обратна връзка от училищата. Просто те разсъждават академично. Те не могат да си представят, че тук е необходимо приложимо професионално обучение, както в Швейцария или Германия. Ние нямаме закон, който да уреди подобно обучение и очевидно никой няма намерение да се задейства, за да създаде такъв.

Също така, сериозен въпрос, по който трябва да направим нещо е ние, в хотелиерската индустрия да работим заедно. През последните 25 години, каквато и туристическа асоциация да се създаваше, тя все беше неработеща. Дори да е имало случаи, когато определени хотелиери са се опитвали да променят нещата, те винаги са го правили индивидуално, никога като група.

Например, през 2007 г. ние бяхме поканени от немската хотелска асоциация да получим безплатно курсовете “Train the Trainer”, които са основата на професионалното обучение (dual vocational training) в бранша. При тази система, първо е необходимо да се подготвят ръководителите на отдели. Организацията HOTREC (хотели, ресторанти и кафенета) със седалище в Брюксел също ни съдействаше. Имахме подкрепа и от немските асоциации DEHOGA и IHA. Всичко беше подготвено и тогава ние трябваше да координираме нещата с т. нар. хотелски асоциации в България и…всичко се разпадна.

София е може би единствения град в Европа без работещо конгресно бюро (Convention and Visitors Bureau). Какви са причините, според Вас?
Отново, проблемът е в липсата на готовност за коопериране. Ние от Skal International (Хенинг Крипендорф е президент на Skal International Sofia – б. ред.), заедно с някои колеги ,които не са членове на организацията, опитахме преди време да задвижим нещата. Имаше редица срещи, но след това всичко затихна, защото ресорното министерство не желаеше да съдейства, а тези неща трябва да бъдат подкрепени от министерството, както във всяка друга страна. И тук въобще не става дума за пари, които са незначителни като сума. Въпреки че се повтарям, Белград е един пример, как трябва да бъдат организирани нещата в тази посока.

Получава се така, че има много хора, които искат да променят статуквото в бранша, но част от пречките са свързани с това, че България е малка страна и тук винаги има някакви лични противоречия – всеки има някаква история с някой друг, която не може да бъде преодоляна.

Какви са Вашите очаквания от 2018 г.?
Моите желания са насочени към това, да успеем да постигнем сътрудничество – в туризма като цяло и в хотелиерската гилдия, в частност. Встрани от това, аз очаквам ръст на основните индикатори, като заетост и RevPar, който ще се дължи на търсенето на качествен хотелски продукт и ръста в чуждестранните инвестиции в страната.