Дарън Бланчард е старши директор „Бизнес развитие” в The Carlson Rezidor Hotel Group, където отговаря за пазарите на Русия, Балканите и Балтика. Той е завършил университета в Брайтън със специалност „Хотелски, кетъринг и институционален мениджмънт”. Член е на британския Institute of Hospitality. Дарън Бланчард има 35 години опит както в бизнес развитието (development), така и в оперативното управление на различни хотели. Работил е за Starwood, De Vere, Forte, Renaissance и IHG във Великобритания, САЩ, Бермуда и Хонконг. Започва работа в Източна Европа през 1992 г. и оттогава, през последните 25 години, е базиран в Русия, Азербайджан и Украйна. The Carlson Rezidor Hotel Group има 1400 хотела в 115 държави и територии с договори за управление, франчайз или под наем. За 2016 г., групата обяви приходи от 7,2 млрд. долара. В Източна Европа, Carlson Rezidor управлява 100 хотела с общо над 23 000 стаи.
Дарън Бланчард беше лектор на наскоро завършилия Хотелски инвестиционен форум – 8 юни, х-л „Холидей Ин” София.
Кои пазари влизат във Вашите компетенции?
Аз покривам Балканите – от Словения и Хърватия, през България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, чак до Албания и Македония. Бих могъл да кажа, че с шест хотела под управление, четири на франчайз или общо 2126 стаи, нашата група е сред лидерите в този регион.
Какво е Вашето мнение за Балканите, като цяло?
Като цяло, напоследък регионът се развива много добре и нагласите са позитивни. Естествено, всеки местен пазар си има своята специфика, но на „макрорегионална” основа можем да кажем, че всички пазари растат, като все пак не бива да забравяме ниската база, от която тръгват те. Допреди шест години, регионът беше слаб, но през последните няколко години ние наблюдаваме ръст – година след година, във всяка държава, и днес този ръст продължава, в контраст със слабото представяне на пазарите в Западна Европа. Това прави Югоизточна Европа много привлекателна за инвестиции в хотели.
Кои са факторите за този ръст?
Отново, всяка държава има своите специфики, но като цяло мисля, че основният двигател на ръста е ръстът на БВП на Балканите. Ако трябва да посочим най-силния пазар, това безспорно е Румъния, която има 4,8% ръст в брутния вътрешен продукт през 2016 г.
Като други важни фактори за растежа мога да посоча подобрената инфраструктура и разбира се нискотарифните авиокомпании, които помогнаха много.
Сърбия не е член на Европейския съюз, докато България, Румъния и Хърватия са. Смятате ли, че можем да говорим за „ЕС-фактор”, който помага на тези три държави?
Без съмнения, въпреки че пазарът в Сърбия също расте, той е един от най-слабо представящите се на Балканите, докато Хърватия, Румъния и България се представят значително по-добре. Поради тази причина, да, мисля, че членството на тези държави в Европейския съюз помага.
Ако сравним различните пазари по отношение на показатели, като RevPAR, ADR и заетост, кои са най-добре представящите се, според Вас?
Те се представят по различен начин – ако следим RevPAR, може би Букурещ е най-добре представящият се пазар, но хотелите по хърватското крайбрежие не изостават много назад. При тях е характерно, че поддържат много високи цени, но пък заетостта им е ограничена, докато румънската столица има много висока заетост, съчетана с конкурентни и постоянно нарастващи цени.
В столицата или в по-малките градове – къде е атрактивно да се инвестира сега?
Миналата година ние подписахме за Radisson Blu Брашов – в старата част на града, отлична локация. Хотелът е сравнително малък – със 100 стаи, но е показателен за начина, по който се развиваме. Може би са необходими повече среден клас бизнес хотели в регионалните центрове, макар че не преставаме да се интересуваме и от висококатегорийни хотели.
Как преценявате, кой хотел за какъв тип договор е подходящ – управление, франчайз или наем?
Първо, поради различни макроикономически фактори, ние не поемаме хотели под наем (lease agreements – бел. ред.) на Балканите, за съжаление. Обикновено, подобни договори имаме в Германия и Скандинавските страни, но не и на т. нар. нововъзникващи (emerging) пазари.
В другите два случая, когато попаднем на потенциална възможност, ние винаги внимателно преценяваме редица фактори, като например локацията – дали имотът или проектът е в центъра на града, дали е в близост до основни притегателни точки за различните типове туристи, като бизнес паркове, стария град, летище или друг подобен район. При хотелските вериги действа и икономиката на мащаба – ако един хотел е с под 100 стаи той по-рядко се вписва в концепцията за брандиран хотел. Не че ние нямаме и хотели с по-малко стаи, но обикновено оптимумът са 150 стаи.
Според Вашите наблюдения, днес предприемачите по-често строят нови хотели или реконструират стари сгради, като хотели?
Има и от двата типа хотели, но сякаш новото строителство преобладава в съотношение 70:30. Има разбира се и много собственици, които конвертират съществуващи сгради. Такъв е примерът с хотела ни в Брашов, за който споменах – сградата преди е била офис на тяхната телекомуникационна компания, който ще бъде основно реконструиран, като основната конструкция ще се запази.
Кога да очакваме Вашия нов бранд – Radisson Red на Балканите?
Аз мисля, че Radisson Red ще бъде страхотно попадение за Балканите. Докато Radisson Blu е бранд във високия ценови сегмент – модерен, със скандинавско усещане, то Radisson Red е по-нетрадиционен. Той е млад, жизнен и свеж. Същината на този бранд е в изкуството, музиката, модата. Мисля че балканските столици – София, Букурещ и Загреб, са идеалните локации за хотели Radisson Red, защото те са точно такива – изпълнени с живот и динамични.
При сделки за покупки или инвестиции в хотели, прави впечатление, че инвеститорите, а и банките зад тях предпочитат брандирани хотели пред независими – кои са причините?
Ако Вие сте инвеститор, искате да купите хотелски актив и имате избор между два хотела, като единият е независим, а другият с „флаг” на фасадата – Rezidor, Hilton или Marriott, Вие знаете че вторият хотел е покрил редица критерии, например международни стандарти за пожарна безопасност. Това прави инвестицията в брандиран хотел много по-нискорискова.
Повечето инвеститори са такива по финансови причини, а не от желание да управляват хотели. Управлението е доста сложна и специфична работа и ако Вие сте една финансова институция едва ли ще имате желанието да си създавате главоболия с управлението на хотел. По-вероятно е Вие да искате някой като нас да направи това, защото знаете, че управлението е свързано с много стриктно следене и контрол на разходите, работи се с много хора от различни специалности, ежедневно се решават различни казуси и проблеми, важно е някой, с опит и репутация да защитава Вашия актив.
Като цяло, ако не контролирате лично бизнеса, в хотелиерството има много тънка граница между печалбата и загубата. Подкрепата на международна верига като оператор на хотела е не само желателна, но дори задължителна за финансовия инвеститор, защото нашата най-важна задача е да осигурим максимална доходност.
През следващата година България поема председателството на Европейския съюз за шест месеца. Хотелиерите у нас очакват това председателство да стимулира входящия туризъм. Можем ли да очакваме дългосрочен ефект от това събитие?
Виждал съм това много пъти в различни региони. Всяко голямо събитие, като спортно първенство или политическа среща, което насочва „светлините на прожекторите” към определена дестинация има краткотраен ефект. От местните играчи – правителство, общини, местен бизнес, зависи, дали и как ще използват председателството на ЕС, за да постигнат дългосрочни ползи за дестинацията.
Ако трябва да обобщя, днес Балканите се радват на изключително позитивно отношение по света. Поради различни причини – страх от терористични нападения в Турция и няколко западноевропейски държави, несигурността, какво ще се случи с британския пазар около Brexit, санкциите върху Русия, бавното възстановяване на Украйна и пр., местата, подходящи за инвестиции са доста ограничени. В същото време, ние говорим за 4,8% ръст в брутния вътрешен продукт на Румъния. Това едва ли щеше да направи впечатление преди няколко години, когато ръстът на Китай беше 14%, а Русия, Бразилия и Индия имаха по 8% ръст в БВП. Но днес, заради изброените по-горе причини, добрите примери, като България и Румъния, привличат интереса на инвеститорите и бизнеса.
По време на Хотелския инвестиционен форум, една от дискусиите беше с тема Brexit и дали той ще се отрази върху местния пазар. Вие на какво мнение сте за това?
Моето лично мнение е, че Brexit няма да окаже особено въздействие върху балканските страни. Донякъде, той може би ще се усети в Хърватия, но не като директен ефект, а по-скоро заради известното понижение на курса на британския паунд. Като англичанин, аз разбира се се притеснявам за Великобритания след Brexit, но като бизнесмен съм по-загрижен за целостта на Европа. Ако определени страни стартират техен собствен сценарий за отделяне от Евросъюза и ако това повлече други, подобно на ”ефект на доминото”, това ще бъде катастрофа за всеки, който се занимава с бизнес. Специално за туристическия бизнес, всяка бариера пред свободното пътуване на хората е лоша.
Как виждате развитието на пазара след, да кажем, пет години?
Ако нещата се развиват по същия динамичен начин, както сега, големите вериги ще продължат да разширяват експанзията си в региона – надявам се ние да сме една от тях. Цел на тази експанзия ще бъдат не само столиците, но и по-малките регионални центрове. Надявам се, след пет години да има и повече курорти, работещи под международни брандове. Като цяло, мисля че бъдещето за Балканите изглежда много обещаващо.